"- Здравей! - каза Сивия орел.
- Здравей! - казаха останалите четирима вождове.
- Здравей! - машинално повтори Питър.
По знак на Сивия орел, преводачът каза:
- Нека приятелят ти се оттегли... Сивия орел няма какво да му каже на него. Той иска да говори само с теб.
Приятелят на Питър недоволно отстъпи, но му хвърли предупредителен поглед.
- Ъх - рече Сивия орел.
- Ъх - рекоха другите вождове.
Последваха няколко гърлени думи, отправени към преводача, който се обърна с лице към Питър и с монотонното безразличие, възприето от вождовете, заговори:
- Той казва, че познавал баща ти. Той бил велик вожд, с много коне и много жени. Той е умрял.
- Баща ми беше англичанин, Филип Ашли! - отвърна Питър с чувството, че го обвзема някаква чудновата нервност.
Преводачът повтори думите му на Сивия орел, който след едно гърлено "Ъх", отговори на своя език.
- Той казва - продължи преводачът, като леко сви рамене, но пак се върна към предишното си безразличие, - че баща ти е бил велик вожд, а майка ти бледолика, сиреч бяла жена. Тя била взета в плен с един англичанин, но станала жена на вожда, докато е била в плен. Пуснали я чак преди да роди децата си, а една-две години след това ги довела като бебета да видят баща си, Великия вожд, и да им сложат белега на племето. Той казва, че ти и сестра ти, и двамата сте белязани на лявата ръка.
Тогава Сивия орел отвори уста и промълви първото си изречение на английски:
- Баща ти, той голям индианец, взел проста бяла жена! Деца не добри ... прекалено много бяла майка... не стига голям индиански баща! Гледай! Той голям мъж... а не може понесе болка! Ъх!
Преводачът се обърна тъкмо на време, да прихване Питър. Той беше припаднал."

краят на разказа "Дедите на Питър Атърли"
Франсис Брет Харт
превод Сидер Флорин