ОТ ТЕТРАДКАТА
ПО
СМЪРФОЛОГИЯ


Време - на първо четене - илюзорно - решаващ фактор при извършване на някакво действие, на някаква дейност.

На второ - физична величина, измислена от човека
/за да не му е скучен живота/,
възникваща при извършване на някакво действие, абсолютно зависима от всички фактори, оказващи влияние при извършване на действието  /май не е решаващ?/.

Уж в полза на човека ... Но човекът е способен да измисля и небивалици ...

Ако днес решиш да мързелуваш - времето не ти е необходимо, поради което го пропускаш край себе си, същото изчезва.

Измислили са и мерни единици - секунда, минута, ден, век, епоха, ера ... За едни тези мерни единици служат за определяне порастването на човешкият разум и степента на развитие на цивилизацията. За други - за определяне на други работи ...

Употребява се и като понятие за определяне облика на климатичните промени - днес времето е слънчево, а вчера беше облачно. Както и за измерване на състоянието на собственото ми его - днес ми е слънчево, а вчера ми беше мрачно.

В граматиката - това е фактор, определящ намеренията на подлогът да извърши сказуемото или спомен за вече извършено сказуемо - днес съм в почивка и ще спя, а вчера работих.


От уикипедия: 

І - В класическата механика - "То определя всички процеси в света".
Готова съм да споря. Ако днес реша да не извършвам процеси - значи времето спира. /Както забравям и да ям понякога - ама съвсем го няма никакво !/ 
   ЗНАЧИ  СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  ПРОЦЕС
ОПРЕДЕЛЯ
СЪЩЕСТВУВАНЕТО  НА  ВРЕМЕ.  Ако физиологичните процеси на индивида спрат, спира и времето за него. 

ІІ - В квантовата механика - "По отношение на миналото то дава вероятностна информация за състоянието на обекта, а по отношение на бъдещето само създава ново състояние".

Тук ми е трудно. Някой се опита да ме убеди, че това, което виждам в огледалото било линейна функция. В което няма нищо лошо. Навярно неговата фантазия е по-развита от моята. Ако обаче 7 дена, заставайки пред огледалото, си казвам: Това, което виждам насреща, е линейна функция, вероятно на 8-мия ден ще съм го повярвала. Едва тогава ще разсъждавам за всичко, случващо се около функцията и в самата нея.

Ще се аргументирам по моя - видим начин. По отношение на миналото - да, абсолютно вероятностна, миналото е отминало и в повечето случаи има значение само в носталгичните състояния на индивида
/добре би било ако се е поучил от своите и от чуждите неща, но кой да помни чак толкова много ?//,
а и днешните му виждания са променени, случилото се в миналото го вижда различно. Понякога дори се пита: Това, наистина, случи ли се някога? Може би затова, подсъзнателно или съзнателно, хората се обграждат с нагледни материали /което може да стигне до фетишизъм/, които да им напомнят случването на отминали събития - "Ето, на тази снимка съм с него/нея,  докато той/тя  все още ме обичаше ... " 

По отношение на бъдещето не можеш да си създадеш състояние - ти предполагаш, но Господ разполага ...
/Спомнете си нелепото състояние, в което се намира от края на миналата година една известна личност, по негови и наши предположения притежаваща безоблачно бъдеще ... /
Бъдещето е уравнение с много неизвестни ...
Или както беше казало едно дете - може само в облачето ти да има някакви въображаеми неща ...

ІІІ - В теорията на относителността - "Ходът на времето зависи от движението на системата ... /аз май вече го казах/ ... и се влияе от гравитацията.  Пример - ако двама се привличат, между тях тече време, тяхното време. Някой го е казал поетично дори : 
/не зная дали се е позовал на теорията на относителността/
 "Както те обичам /ме обичаш/ и в съня ти влизам с времето, което между нас тече ..."
Но когато привличането приключи - тяхното време спира, изчезва ...

ІV - Във философията - "Интелектуална концепция, която позволява на хората да проследяват, сравняват и подреждат събитията ... " Сиреч събитията са предходни, определящи  
/това вече май го казах/.
"Пространството и времето не съществуват сами по себе си, а са следствие от това как хората представят нещата ..." /това вече почти го казах - на това време в граматиката вероятно му се вика "минало неизречено" или "добри намерения в миналото" :))/..

V - В религията - "Циклично или линейно, с начало и край или с начало, но без край".
Ето това за мен е въпросът над въпросите, за който нямам отговор. Ако въпреки това трябва да изразя мнение - може би линейно, но с циклична повтаряемост, без начало и без край.
/Прости ми, моля те, че се бъркам в Твоите дела./

Човешките очи обаче друго виждат и ако се позова на моите - преди мен време не е имало, след мен времето ще спре
/съществува ли нещо ако ти не го виждаш ? - очевидно не !/.

Човекът е измислил и начини за измерване на собственото си време :
1. Часовник - уред, който се грижи единствено да те изнервя и да разваля настроението ти.
2. Календар - пособие, което да ти напомня, че още един ден от и без друго краткия ти /и безценен/ живот, е изчезнал ... И те приближава с още един ден до срещата със Създателя ...
/за всеки - такъв, какъвто си го представя/.
Която може би е приятна ... Но кой да ти каже ... ?

По отношение на максимата : "Времето е в нас и ние сме във времето", хората се делят на два вида :
1. Хора, които имат време /не бързат/ :
    - всяко нещо с времето си,
    - има време,
    - когато му дойде времето.
2. Хора, които нямат време /бързат/ :
    - няма време !
    - времето е пари !
    - не ми губи времето !
Ако разменя местата на 1 и 2 май пак се получава смислено със същите резултати. 

За развитието на цивилизацията - сиреч за времето на цивилизацията, има значение как всички индивиди
/колко милиарда станахме ... ?/
ще синхронизират времето си. Сиреч действията им да се синхронизират, защото всички вършат нещо за всички,  за да се синхронизира и времето им, и за да са във времето. Но тъй като последното е възможно само теоритично, а практически е абсолютно невъзможно  
/действителността показва това, а и все по-малко хора вярват, че може да съществува нещо различно/  
и все по-невъзможно става - цивилизацията зацикли, намали ход, превърта на празни обороти, препъва се, задъхва се, получава аритмия и сънува кошмари.

Всъщност кошмарите не са лошо събитие, те просто са индикатор за това, че нещото не е такова, каквото.

Права ли съм ?  Кой знае ...





    Видно е, но все пак - горното съдържа продуктово позициониране. Жалкото обаче е, че е само говорене заради самото говорене ...