Блогът на yo :: Философия на съществения човек

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

17.08.2014 19:30 - Философия на съществения човек

Автор: yohnny Категория: Други

Прочетен: 706 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 18.11.2014 06:42

" Философия на съществения човек

Кое е съществено и кое не ?
Трудна работа.
За мен е предизвискателство.
Всеки би се опитал да даде определение - според възможностите и разбиранията си.
И всеки би се чувствал велик философ - защото тази философия е неговата.
Поради това и най-съществена.
Всеки мисли своите желания и стремежи за най-съществени.
Открито или прикрито.
Користта не е чужда на никого.
Истински удовлетворени са хората, надживели тези разбирания.
Но те вече не са същите.
Преставайки да се съобразяват със себе си, те престават да бъдат себе си.
Те навлизат в едно голямо предизвикателство - да бъдат друг човек.
Колко интересно!
Да си не това, което си и което ти се иска, а нещо съвсем различно.
Може би това е друго измерение - да се наблюдаваш отстрани и да пречиш сам на себе си. Или да си помагаш?
Да пречиш, защото смяташ това за по-целесъобразно, а от там за по-съществено?
Да си помагаш - защо? Пак същото.
За тебе или за другите?
Ти или другите?
Кой е по-съществен?"
... и тъй нататък ...

Това съм го писала през далечната 1997 година. Сега само малко редактирах.
Наскоро попаднах на един пишещ човек - George Monbiot.
Eто какво бил казал той по отношение на променящия се климат и човешкото участие:

"Това е кампания не за изобилие, а за строги икономии. Това е кампания не за повече свобода, а за по-малко. Най-странното от всичко е, че това е кампания не само срещу други хора, но и срещу самите себе си."
/от уикипедия/

Забелязвам определена прилика между двата цитата. Естествено е, че тук е намесено и егото ми. Но с кого не е така, кой няма его? Далеч съм от мисълта да се сравнявам с Джордж, той е висока класа. Лаская се от мисълта обаче, че вече съм работила по темата. По темата - човекът винаги ли и на всяка цена трябва да си помага. Или трябва понякога да се подлага на диета. Не диета в пържолите. Диета в мисленето.

Все пак.

"А колко малко ни трябва
на мене и на тебе.
Не говоря за пари дори,
не, не бе, не бе."
от "Дневен ред"